Персоналното здравеопазване

Батко, облечен в бродирана риза като наркобарон, беше взел три супени лъжици от алпака. Две от тях държеше здраво притиснати една о друга в изпъкналата им част, а дръжката на третата бързо и отривисто прекарваше между тях, така че те трещяха като кастанети. Под този съпровод Батко пееше латино-песни, но едва успяваше да надвика собствените си перкусии. - Ла кокара-ЧА! Ла кокара-ЧА! – крещеше Батко. – Нещо в гащите ми ска-ЧА!...

прочети

Офшорната партия и човекът на Пàвлов

Имаше в София една много готина компания, но никой не помнеше през коя година. Бяха все инженери, състуденти и състудентки, които даже се бяха изпоженили помежду си. Събираха се два пъти месечно в „Под липите“ да хапнат и пийнат. На една такава сбирка по мистериозен начин се бяха появили Хер Дидев и Батко, без нито да са инженери, нито да са женени помежду си. По още по-мистериозен начин се напиха бързо и то главно Батко. За...

прочети

Агенция за преходен персонал

Понеже него ден Батко имаше насрочени интервюта в офиса си, Хер Дидев и Джовани решиха да го посетят, вместо да го карат да премести интервютата в Мърфис – стар ирландски пъб, който членовете на клуб „Алкохол“ продължаваха да посещават по инерция, без разумна причина, водени от импулси, извиращи нейде из неосъзнатите недра на гръбначните им мозъци. Последното, което членовете искаха да видят, бяха пияни британци да...

прочети

Нова ера в мултимедията

Никой не знаеше коя дата е, още по-малко пък годината. Но понеже селяните се бяха върнали, листата на дърветата видимо капеха, а личните шофьори все по-настоятелно си правеха устата да сменят летните гуми със зимни, редовните членове на клуб „Алкохол“ решиха, че е време (и то преди да започнат коледните пости) да се закрие есента и официално да се открие зимата. - Време е да се открие зимата – вметна между другото Милен....

прочети

Полифонична избирателна система

През този необичайно топъл ноември бяхме седнали на открито в една пицария на жълтите павета, в сградата, в която преди комунистическата катастрофа се помещаваше офицерският клуб. Причината да седнем точно тук беше изявлението на Батко, че много отдавна не е ял пица и много му се е прияло. А когато на Батко му се поще нещо, времето трябва да спре своя ход и цялата вселена да се пренастрои към задоволяване на прищявката. -...

прочети

Протест срещу хомофобията

След като изпи една голяма водка с лед, за да укрепи разклатения си оптимизъм, Батко поръча узо, салата с авокадо и скариди и пържен патладжан с чеснов дресинг, погледна демонстративно новия си часовник Одемар Пиге „Барикело” със силиконова каишка и каза: - По това време в София педерасите си правят манифестация. Бяха седнали в градината на „Алафрангите” – стара къща с голям двор, където беше една от...

прочети

Тост за прецакания полиглот

Ако искате да вдигнете дълъг, напоителен, но същевременно увлекателен и поучителен тост, напълнете чашата си, почукайте с ножа по друга, празна чаша, за да млъкнат останалите пияници на масата, станете и започнете така: Един човек много мечтаел да знае чужди езици (в рекламата на една банка пишеше: „Мечти има всеки, героите имат планове“). Мечтаел, но природата го била устроила така, че трудно учел – не можел да се...

прочети

Борбата с бедността

Ето че бедността споходи и нашата горда, весела и безгрижна компания. Споходи ни като капризна и зла бабичка, като кисел синдик на фалирала фирма, който още във въздуха улавя всяка радост и я прибира за себе си, преди да е стигнала до душата ти. Далаверата вече не течеше такава, каквато беше текла. Земите, които бяхме купили за толкова много пари, сега бяха пущинак. Срамувахме се, че се бяхме поддали на истерията и на...

прочети

Кратка история на Македония

Преди няколко седмици Стефан Командарев ни показа от мобилния си телефон трейлъра на някакъв македонски филм, а пък ние от благодарност му показахме няколко литра червено вино от Ивайловград и свинско джоланче на фурна. Бяхме се събрали в нашата ложа или, както е познато на ограничен кръг абсолютно деградирали чревоугодници – „Кратуните” – малко заведение недалеч от съдебната палата, докоснато от божествено...

прочети

Хей тамо лодка

Батко гледаше през щорите как ноемврийското слънце си играе с жълтите цветове на някакво малоумно растение, което беше решило да цъфти точно по това време на годината. Лъчите му (на слънцето, а не на Батко, нито пък на растението) сякаш бързаха да влязат в стаята, защото дори на тях вече им беше хладно навън. И както бързаха, препъваха се о ръката на Батко, която държеше тумбеста чаша с коняк, огромна като кълбото на някоя...

прочети