Полифонична избирателна система

През този необичайно топъл ноември бяхме седнали на открито в една пицария на жълтите павета, в сградата, в която преди комунистическата катастрофа се помещаваше офицерският клуб. Причината да седнем точно тук беше изявлението на Батко, че много отдавна не е ял пица и много му се е прияло. А когато на Батко му се поще нещо, времето трябва да спре своя ход и цялата вселена да се пренастрои към задоволяване на прищявката. -...

прочети

Протест срещу хомофобията

След като изпи една голяма водка с лед, за да укрепи разклатения си оптимизъм, Батко поръча узо, салата с авокадо и скариди и пържен патладжан с чеснов дресинг, погледна демонстративно новия си часовник Одемар Пиге „Барикело” със силиконова каишка и каза: - По това време в София педерасите си правят манифестация. Бяха седнали в градината на „Алафрангите” – стара къща с голям двор, където беше една от...

прочети

Тост за прецакания полиглот

Ако искате да вдигнете дълъг, напоителен, но същевременно увлекателен и поучителен тост, напълнете чашата си, почукайте с ножа по друга, празна чаша, за да млъкнат останалите пияници на масата, станете и започнете така: Един човек много мечтаел да знае чужди езици (в рекламата на една банка пишеше: „Мечти има всеки, героите имат планове“). Мечтаел, но природата го била устроила така, че трудно учел – не можел да се...

прочети

Борбата с бедността

Ето че бедността споходи и нашата горда, весела и безгрижна компания. Споходи ни като капризна и зла бабичка, като кисел синдик на фалирала фирма, който още във въздуха улавя всяка радост и я прибира за себе си, преди да е стигнала до душата ти. Далаверата вече не течеше такава, каквато беше текла. Земите, които бяхме купили за толкова много пари, сега бяха пущинак. Срамувахме се, че се бяхме поддали на истерията и на...

прочети

Кратка история на Македония

Преди няколко седмици Стефан Командарев ни показа от мобилния си телефон трейлъра на някакъв македонски филм, а пък ние от благодарност му показахме няколко литра червено вино от Ивайловград и свинско джоланче на фурна. Бяхме се събрали в нашата ложа или, както е познато на ограничен кръг абсолютно деградирали чревоугодници – „Кратуните” – малко заведение недалеч от съдебната палата, докоснато от божествено...

прочети

Хей тамо лодка

Батко гледаше през щорите как ноемврийското слънце си играе с жълтите цветове на някакво малоумно растение, което беше решило да цъфти точно по това време на годината. Лъчите му (на слънцето, а не на Батко, нито пък на растението) сякаш бързаха да влязат в стаята, защото дори на тях вече им беше хладно навън. И както бързаха, препъваха се о ръката на Батко, която държеше тумбеста чаша с коняк, огромна като кълбото на някоя...

прочети

Война на световете

Официалното откриване на зимата е отговорен ритуал и всяка година му се отделя особено внимание. Ето защо и тази, може би последната цяла година в историята на безгрижното човечество, годината преди фаталната 2012, когато праведните и енергийните ще се възнесат, а пияниците ще останат да гният тук, в люлката на алкохола, бяхме седнали в „Сълзата на Джовани” да изпратим лятото и да отбележим ключовия преход между бялото и...

прочети

Принципът на полезността

Започнах да чета на глас: „Дани Митов по цял ден огъваше винкели с голи ръце и пиеше само керосин, но този път си беше поръчал студено просеко Конеляно Валдобиадене от Тревизо, което замезваше с мариновани зеленчуци, прошуто и царевично хлебче, топнато зехтин и балсамов оцет по стар селски обичай. Това простичко действие се развиваше в Тратория дел Кампацо на Виа Фарини 82 в Модена – една от кулинарните перли на Емилия...

прочети

Стрелба по колоездачи

Улица „Хан Аспарух”, която започваше от Петте кьошета, минаваше покрай градинката на „Св. Георги”, продължаваше отвъд „Витошка” покрай магазина на „Розентал”, за да пресече малко по-късно „Раковска” и да свърши при ресторант „Манастирска магерница”, който се помещаваше в бившата къща на д-р Кръстев от кръга „Мисъл”, беше деформирана и изцъклена като в кълбото на гадателка през оптическия мерник, през който Батко...

прочети

Да оцапаме България за един ден, като започнем от София!

- Сервитьорю клет! – провикна се Батко. – Двайсет и четири къси кафета в пластмасови чашки за вкъщи! Сервитьорът Филип запристъпва смутено от крак на крак, мъчейки се да формулира отказа, който ужасяващите обстоятелства го принуждаваха да даде на Батко. Енотека Уно, на чиито втори етаж, точно под стената с бутилките, се беше разположила компанията, предлагаше почти всички познати видове кафе, но нито един от тях – в...

прочети