Речта на Батко
Ето че бедността споходи и нашата горда, весела и безгрижна компания. Споходи ни като капризна и зла бабичка, като кисел синдик на фалирала фирма, който още във въздуха улавя всяка радост и я прибира за себе си, преди да е стигнала до душата. Далаверата вече не течеше такава, каквато беше текла. Земите, които бяхме купили за толкова много пари, сега бяха пущинак. Срамувахме се, че се бяхме поддали на истерията и на илюзията,...
прочетиЗимният сън на човечеството
Въпреки разумните съвети, които му даваха всички, въпреки че Хер Дидев дори го умоляваше със сълзи на очи да не прави това, Батко все пак си купи онзи монстър трък. Беше жълто-оранжев, създаден на основата на някакъв стандартен пикап, от чийто първоначален вид вече не беше останало почти нищо освен купето. Огромните колелета с гуми като гъсеници на танк съставляваха половината от обема на автомобила, останалото беше...
прочетиПорно криминале
Бяха отишли да купуват някакъв завод. Местен тарикат успял да го приватизира навремето без пари, но поради вродена некадърност фалирал и сега го продаваше. След огледа и срещите се върнаха в града да преспят, а на другия ден щяха да продължат. С цялата си тежест и отговорност се изправи въпросът как да прекарат вечерта. - Стига сме плюскали и сме се наливали! – възпротиви се Хер Дидев, след като Батко просто предложи да...
прочетиДиаметърът на европейското лайно
Батко знаеше, че не трябва да пие бира, кафе и шампанско едновременно, защото после често пикае, но тази сутрин волята му за пореден път го изостави и той постъпи точно така. Затова когато наближи неговият ред за презентация, той вече едва се устискваше. - Не мога! – изпъшка той. – Трябва да пикая! - Трябва да презентираш! – поправи го Милен. - Ако ме извикат, започни вместо мен. Като се върна ще се включа. Намираха се в големия...
прочетиПерсоналното здравеопазване
Батко, облечен в бродирана риза като наркобарон, беше взел три супени лъжици от алпака. Две от тях държеше здраво притиснати една о друга в изпъкналата им част, а дръжката на третата бързо и отривисто прекарваше между тях, така че те трещяха като кастанети. Под този съпровод Батко пееше латино-песни, но едва успяваше да надвика собствените си перкусии. - Ла кокара-ЧА! Ла кокара-ЧА! – крещеше Батко. – Нещо в гащите ми ска-ЧА!...
прочетиОфшорната партия и човекът на Пàвлов
Имаше в София една много готина компания, но никой не помнеше през коя година. Бяха все инженери, състуденти и състудентки, които даже се бяха изпоженили помежду си. Събираха се два пъти месечно в „Под липите“ да хапнат и пийнат. На една такава сбирка по мистериозен начин се бяха появили Хер Дидев и Батко, без нито да са инженери, нито да са женени помежду си. По още по-мистериозен начин се напиха бързо и то главно Батко. За...
прочетиАгенция за преходен персонал
Понеже него ден Батко имаше насрочени интервюта в офиса си, Хер Дидев и Джовани решиха да го посетят, вместо да го карат да премести интервютата в Мърфис – стар ирландски пъб, който членовете на клуб „Алкохол“ продължаваха да посещават по инерция, без разумна причина, водени от импулси, извиращи нейде из неосъзнатите недра на гръбначните им мозъци. Последното, което членовете искаха да видят, бяха пияни британци да...
прочети