Кратка история на Македония

Преди няколко седмици Цъфи Либерало ни показа от мобилния си телефон трейлъра на някакъв македонски филм, а пък ние от благодарност му показахме няколко литра червено вино от Ивайловград и свинско джоланче на фурна. Бяхме се събрали в нашата ложа или, както е познато на ограничен кръг абсолютно деградирали чревоугодници – „Кратуните” – малко заведение недалеч от съдебната палата, докоснато от божествено вдъхновение и благословено с гениален готвач.

- Кръчмарю клет! – повика го Батко. – Ела да видиш нещо.

Всъщност, „Кръчмарю клет” не е случаен зов. Наскоро съдържателят на „Кратуните” официално беше получил клубни атрибути. Всеки член на Клуб „Алкохол” си има титла и зов, които са различни. Например Батко е „Генерален секретар на Клуба”, а аз съм „Лорд извратител на словото”, но се зовем помежду си с „байно” или в особено тържествени случаи – с „байно льо”. Съдържателят (и готвач) на „Кратуните” получи пък титлата „Странджата” и правото да бъде зован от членовете на Клуба със зова „Кръчмарю клет”.

- Ела да видиш какъв филм са направили македонците!

Филмът беше скъп, сигурно бюджетът му е бил половината от брутния вътрешен продукт на Македония. Сниман много професионално, в хубави картинки разказваше за Втората световна война, българската армия и македонската съпротива. Съпротивата беше художествено представена чрез кадър, в който волен македонски футболист уж вдига ръка за „хайл Хитлер“, но всъщност показва среден пръст. Въздействащо.

Нещата добиваха допълнителна тегавина и от обстоятелството, че филмът разказваше за футболни мачове, а това далеч не е най-вълнуващата тема, поне за нас. Мръсните български нацисти във филма с помощта на оста Рим-Берлин-Токио наредили някакви мачове така, че „Левски” да бие съответния отбор от Скопие, който, разбира се, е много по-силен. Това било направено, защото треньорът му бил евреин, а пък гадовете не можели да допуснат отбор, трениран от евреин да победи фашисткия „Левски” от София. После българските нацисти радостно изселвали вардарски евреи в концлагерите. Нещо такова.

- Хм!… – каза Странджата, който по принцип е пестелив на думи.

- Съпротива казваш. И кой е оглавявал тази съпротива? Александър Македонски ли? – попита Милен и си бодна от салатата с веяни свински гърди, праз и червен пипер.

- Всеки може да е бил – обясни Батко: – и Наполеон, и Чингиз хан, и Юлий Цезар. Те нали всичките са македонци…

- Аз пък все ги бъркам тези тракийци, добруджанци, граовци, македонци, шопи и какви ли не още – призна си Ланселот Каубоя, който не е никакъв каубой, а е рекламист, но пък много обича коне, има си и си ги гледа в своето ранчо недалеч от София.

- Е, не си прав – каза Милен. – Казваме „Александър Македонски”, а не „Александър Шопски” или „Александър Добруджански”.

- „Александър Македонски” не беше ли Оперетата?

- Не, тя е „Стефан Македонски”, но той пък е от Сливен.

- Както и да е – вдигна ръка Батко, за да прекъсне този разговор, който застрашително поемаше в нездрава посока. – Аз понеже имам роднини в Охрид, чувствам македонския въпрос много близък.

- Той, този въпрос – поклати глава Странджата – си има много лесен отговор.

- Освен това чувствам – продължи Батко, като се направи че не е чул забележката на Странджата, – че съдбата ми е отредила призвание, че иска да оставя нещо на македонците и това нещо да бъде кратка история на Македония, която малките македончета да учат в училище и чрез нея да укрепват националната си гордост.

Сигурно и преди е ставало дума, че по образование Батко беше историк и следователно Съдбата съвсем правилно се беше обърнала именно към него, а не, да речем, към мен, Милен или, не дай, Боже, към Цъфи. Батко умееше да провижда назад в хилядолетията, да извлича от тях факти и да ги превръща в истини единствено с острието на своята блестяща мисъл. И ето го сега: оглозга едно попрепечено агнешко котлетче, избърса си устата със салфетка, отпи голяма глътка червено вино и започна в академичен стил:

- В началото Боже Саваодовски създава небето и земята и казва: „Нека биде светлина и нека изникне земјата со зеленило!”. Речено-сторено. Светът вече е налице и започва историята на дните му. Тази история първоначално се развива криво-ляво добре. Не след дълго обаче тлеещи противоречия довеждат до кризата в град Вавилон (старото име на Битоля), където нещата се объркват така, че хората се разделят на такива, които заявяват, че са македонци и на инакви, които отказват да признаят, че са македонци. Това принуждава Боже Саваодовски да коригира историята, като затрие всички, които твърдят, че не са македонци. Решава да залее творението си с много вода и да издави всичко живо. За да оцелеят обаче македонците, съобщава намеренията си на Гьорче Ноевски и му дава инструкции как да построи големия ковчег, станал известен по-късно с името „Ноевски ковчег”. Гьорче Ноевски има трима сина – Люпче, Перо и Гоце. След потопа те се пръскат по света, като Люпче се заселва в Европа, Перо отива в Азия и там дава началото на македонския клон, който изобретява барута и хартията, а пък Гоце ражда всички негри и индианци, които в по-късни векове македонците на Люпче и Перо ще открият по географски начин и ще ги цивилизоват.

Обаче някъде в тъмните хилядолетия между сътворението на света и изобретяването на Интернет се случва важно историческо събитие. Неясно откъде се появяват другите народи и започват да се ползват от културните достижения на македонците и да крадат историята им. Така например, пияните от черна бира англичани започват да твърдят, че Райчо Панте-Генчовски бил англичанин и дори извращават името му на Ричард Плантагенет – Лъвското сърце, а датчаните приписват на някакъв свой принц думите на македонската народна песен от Прилепско „Да бидеш или да не бидеш: еве у што е въпросот”.

- Всъщност – каза Милен и си сипа малка чашка кафява смокинова ракия, – именно македонската култура е тази, която запалва просветителския факел на каменната ера.

- Точно така – съгласи се Батко, сипвайки си и той от смокиновата ракия, а пък и другите си сипаха, с изключение на мен, който си налях крушова. – Както преди време съобщиха македонските медии, археологическа находка доказва, че македонският език е съществувал и то в писмена форма преди 77 000 години. Вероятно той е тласнал маймуночовеците по пътя на прогреса. За съжаление, тази писменост после изчезва за известно време, за да я изровят дявол знае от къде Кирил и Методий и да си припишат заслугата за нейното създаване.

Батко направи кратка пауза, за да отиде до бара, откъдето се върна с бутилка „Хенеси” и голяма тумбеста чаша. Сипа си, завъртя няколко пъти чашата в отворената си длан, отпи и продължи:

- След каменната ера идва бронзовата и в Египет построяват пирамидите, които и до днес изумяват с математическата си точност, при която единият им ръб е ориентиран към звездата Сириус, а другият – към Скопие. Тайното египетско познание вдъхновява античността, която после пък разпалва Ренесанса след кратко средновековно прекъсване, настъпило по причина че Македонската империя, неправилно и клеветнически наричана Римска, пада под ударите дивите македонски племена от север. Империята се разцепва на две: Западна Македонска, наричана „Свещена” (като всичко македонско), и Източна Македонска, наричана за удобство Византия по името на античния македонски град Бизанциум. Именно нея хищните кръстоносци опитват да затрият, но македонският цар Калоян обърква сметките им. И ето че идват турците. Тук трябва да отворим една скоба, за да подчертаем дебело, че турците и гърците не са македонци. Турците не са, защото не могат всички да бъдат, а пък гърците не са, защото ако бяха, то тогава и Александър Македонски щеше да е грък, а пък той не е, защото ако беше, нямаше как да е македонец, нали така… Българите само частично не са македонци с изключение на царете си, които всичките са. Както и да е, Османската империя и тя на свой ред си отива и Балканите преоткриват националната държава, открита от македонците още преди 77 000 години и още тогава наречена „МАКЕДОНИА“, изписано с кирилица от дясно на ляво на онзи археологически камък, за който вече стана дума. През следващия век новите национални държави се отдават на подлости и машинации, в резултат от които Македония се свежда до нещо с население колкото София с тази разлика, че половината от това население са албанци, турци и цигани.

- Пука им на македонците! – махна с ръка Милен и си сипа коняк в чашата от червено вино, с което предизвика вълна на погнуса в цялата компания. – За хиляда – хиляда и петстотин години националните държави ще отмрат и всичко ще си дойде на мястото. А какво са 1500 години на фона на македонския континуитет от 77 000!

- Важното е че през цялото това време не са изгубили чувството си за историчност, което е било еднакво остро и в годините преди началото на каменната ера, и в наши дни, както личи от историческия филм за футбола и войната, с който започна целият този разговор – каза Ланселот и поиска сметката.

Докато Странджата я приготви и донесе, изпихме по едно малко уиски с малка бира и приготвихме недовършената гарафа с червено вино за из път. Платихме и излязохме на улицата. Цъфи се подхлъзна на една замръзнала локва, но ние ловко го уловихме и го спасихме от позорно и болезнено падане. Хванати така под ръка, образувахме нещо като южнославянско хоро и препречили целия тротоар, някак си естествено запяхме с цяло гърло: „Що ми е мило, мило и драго во Струга града, мамо, дюкян да имам”.

- Ех, да имах сега да ви снимам отнякъде! – залитна Цъфи Либерало. – Да се видите на какво приличате. И дали изобщо приличате на нещо…

13 коментари

  1. Бръмбар
    21 фев, 2012

    Ех – най сетне… Месеци очакване са възнаградени!Прелестна, благодатна тема, радваща сърцето на всеки уважаващ себе си подигравчия! При вт. и доп. изд. на “Кр. ист. на Мак.” не бива да се подминава важния момент с македонските постижения в овладяването на Космоса и в частност на Луната, венец на който процес е турен чрез култовия израз “Ех ти Луно-Луно – земльо македонска!”.

  2. sami
    21 фев, 2012

    На млади години имах някакъв афинитет към белетристиката, но сега осъзнавам, че интуитивно съм направил точния избор към точните науки. Този текст е поредното доказателство за правотата на моя избор, както и солото на Хърби Хенкок преди 2 години в НДК, което ме убеди че не напразно съм се отказал от киборда овреме.

    Иначе две опечатки: “въпросот” не е на македонски, защото макетата бягат като дявол от тамян от буквата Ъ, и понеже няма как да я заменят в думата, най-вероятно ще сменят думичката с “питането”. Конякът се казва “Аенси” (АЕ е специфична френска фонема). Благодаря за удоволствието.

    • Бай Ганьо
      6 мар, 2012

      Изключително тъпоумен коментар на нещо (филма), което не е видяно, понеже самото то още не е видяло белия свят… А за коментарите на “коментара” – какво да се коментира – по-тъпоумни и от коментираното! На литературен македонски език, mister sami, няма дума като “въпрос”, тъй като в (славяно)българския тя идва чрез руски – “вопрос”; македонците не бягат от бъквата “ъ”, а просто такава фонема в езика (ако искате диалекта) няма; на съответния русизъм в (славяно)българския в македонския език съответства думата “прашање” – можеш да я прочетеш и в дописките от Македония до излизащите из Балканите български вестници през 19. век. Но в едно сте прави (макар и да грешите по същия начин!) – “антиквизацията” в Македония е пълна простотия, както и налаганият в България антиславянски прабулгаризъм (тюркобулгаризъм или афгано(талибано)булгаризъм – все тая)… Спомнете си притчата за треската и гредата в окото!!!

    • Красимир
      13 мар, 2012

      Конякът не се казва Аенси, а Хенеси, защото Ричард Хенеси, който е основал компанията, е ирландец :)

      • sami
        16 мар, 2012

        То и Самюел Бекет е ирландец, а пък Йожен Йонеско – румънец, но аз вече се предадох:))

  3. Батко
    21 фев, 2012

    Erare humamum est ! Но, моля да обърнете внимание ,че авторът пише за широката публика ( българска) , а съответното търговско наименование на горепосочената увеселителна напитка у нас е идентиично със споменатото. Подобен пример мога да дам с италианската марка за бебешки стоки позната като “Чико” макар и правилната и транскрипция да е ” Кико” ,но тогава малцина биха разбрали . Същото се отнася например за “Памперси” ,което е търговска марка , а иначе би трябвало ,ако сме точни ,да казваме “Дайперси”. Така че молиМ да не подценявате автора!

    Толкоз!

    • Hinky
      4 дек, 2012

      Заразно зло и да се транскриптира, един надпис с езикови особености на друг език, жалкото е, че прозира вечната българска “закачливаст” от рода на “кой е по-по най-знаещ” любезно казано, за статия и зобразяваща едно щастливо изживяване на харя с богата култура и душевност, Завист съзирам, аз и тегаво ми е, че съм част от друг, не толкова приятен клуб, наречен “Днешна България” Наздраве Бим Бам Буки

  4. klee
    21 фев, 2012

    На чист македонски: Респект!

  5. sami
    22 фев, 2012

    mea culpa

    малко илюстрации по темата.

  6. Luben
    12 апр, 2012

    Batko, mnogo hubavo si go napisal. I kakto “ubavo go reche” vchera, v istoriata Vasilii II e poznat kato “bulgaroubiec”, a ne kato “makedonoubiec”. Tolkova po vuprosut dali makedoncite sa bulgari.

  7. Марий
    14 юни, 2012

    Сула, да не би да сте спрели пиенето??? На терасата в офиса на Батко нищо ли ве се случва вече?

  8. сами
    20 авг, 2012

    малко е вехта темата, но вчера се върнах от Македония, която не бях посещавал от Югославско време и с изненада установих, че освен Александър Велики и четирима от седемте седмочисленици , македонци са били Прометей и естествено Аристотел, чиито скулптори в стил постмодернистичен кич красят центъра на Скопие, докато наоколо обикалят просяци и джебчии. The birth of a nation. Иначе е интересна алкохолна дестинация, така че препоръчвам горещо.

  9. Антон
    1 апр, 2013

    Че македонците са най-великата нация на света-спор няма. Преди врем с приятел помогнахме на македонец от струмица да си намери работа в централен Лондон. Да же и паркинга му платихме. Каква беше нашата изненада, че след известно време този човек ни обяви инас за истински македонци. Ченето ми изпадна и този човек ми го вдигна от асфалта.

Коментирай