Warning: ob_start(): non-static method wpGoogleAnalytics::get_links() should not be called statically in /home/notaysca/public_html/c2h5oh.org/wp-content/plugins/wp-google-analytics/wp-google-analytics.php on line 245
Тост за прецакания полиглот | Алкохол

Тост за прецакания полиглот

Ако искате да вдигнете дълъг, напоителен, но същевременно увлекателен и поучителен тост, напълнете чашата си, почукайте с ножа по друга, празна чаша, за да млъкнат останалите пияници на масата, станете и започнете така: Един човек много мечтаел да знае чужди езици (в рекламата на една банка пишеше: „Мечти има всеки, героите имат планове“). Мечтаел, но природата го била устроила така, че трудно учел – не можел да се концентрира за дълго време, а пък бил и не много умен. Затова човекът започнал да мечтае как при него ще дойде вълшебник и ще му предложи магически начин за учене на чужди езици. Примерно, заспиваш и – абра-кадабра – събуждаш се и можеш да разбираш и говориш унгарски, например. Или пък, мечтаел човекът, колко хубаво щеше да е, ако можеха да ти качват чуждите езици в мозъка, както се качват файлове в твърдия диск на компютъра. Отиваш – добър ден – добър ден, така и така: искам френски. Легнете тук, ако обичате. Отпуснете се. Пускат ти приятна френска музика и ти заспиваш. Когато се събудиш – але-хоп! – и все едно цял живот си знаел френски. Колко струва? Толкова и толкова…
Така си мечтаел човекът, докато един ден на вратата му не се позвънило. Отворил и видял някакъв съвсем обикновен господин с безразлично лице.
- Разбрах, че обичате чуждите езици – казал господинът.
- Да, искам да науча колкото може повече! – извикал възторжено човекът.
- Всъщност – уточнил господинът, – вие не искате да ги научите, защото не искате да учите. Вие искате да знаете и да ползвате, без да учите. Нали правилно съм разбрал?
- Всъщност, формулирахте го доста точно – признал човекът.
- Е, значи можем да стигнем до сделка.
- Вие да не би да сте онзи вълшебник?
- Не точно.
- Или може би онзи учен?
- Не съвсем.
- Как ще вкарате чуждите езици в главата ми?
- Не ви ли е все едно? На ваше място аз бих се интересувал по-скоро какво ще струва, защото, както знаете, в днешно време, пък и във всяко друго време, нещата си имат цена.
- Прав сте. Това може би наистина е по-интересно. И така, каква е цената? – поинтересувал се човекът, който мечтаел да бъде полиглот.
- Една година – отговорил господинът с безразличното лице и допълнил: – на език.
- Тоест?
- Тоест, ще владеете колкото езици си пожелаете. При това ще ги владеете, с извинение, по-добре, отколкото владеете матерния си език в момента. Обаче за всеки език ще плащате с по една година от живота си. Искате да говорите немски? Bitte!!! Но ще живеете една година по-малко. Испански? ¡Por favor! Още една година. Китайски, японски, латвийски, литовски? Няма проблем! Трябва само за всеки език да заплатите с по една година от живота си.
- Хм… – замислил се човекът и въпреки че не бил особено умен, се сетил да попита: – А как мога да разбера с колко години общо разполагам?
- Ха-ха-ха! – разсмял се господинът и лицето му за първи път от безразлично станало лукаво. – Това няма как да го знаете.
- Но нали трябва да ми остане достатъчно време да се радвам на придобивката си? Ако си поръчам десет чужди езика, а същевременно ми остават да живея точно десет години? Тъкмо ще стана полиглот и ще взема да умра.
- Безспорно, така е.
- А и никой не знае дали има отвъден живот, пък и да има, съвсем никой не знае на какви езици се говори там.
- Яснотата по въпроса за задгробния живот в много ситуации би могла да се окаже изключително полезна.
- Вие имате ли такава?
- В случая е по-важно дали вие имате.
- Очевидно е така – въздъхнал не особено интелигентният човек.
- Но пък е почти същото с всяка друга покупка – опитал се да го ободри господинът с безразличното лице. – Не ви ли се случвало да си купите червената спортна кола на вашите мечти и на следващото кръстовище да ви размаже камион и да умрете?
- Не, не ми се е случвало.
- Все едно. С всяка сделка е едно и също: има огромна доза риск нещата да се развият така, че да не ви остане време и възможност да се зарадвате на постигнатото с много труд. Или с малко, както би било във вашия случай.
- Така е. Затова човек трябва да мисли във вероятности, а не в гарантираности.
- Браво!
- Сега аз съм на петдесет. Твърде вероятно е да оживея до седемдесет. Това са двайсет години. Мога да придобия десет чужди езика и да им се наслаждавам в продължение на десет години.
- Трябва да призная, че звучи изключително зряло като разсъждение – кимнал с уважение господинът.
- За мен чуждите езици са много ценно нещо, но все пак животът си е живот – продължавал да разсъждава човекът. – Животът също е ценен и не искам да го профукам целия за мечти, хобита и удоволствие.
- Това вече е мъдро – преминал към неприкрито ласкателство господинът.
- Точно така и ще направим! – решил се изведнъж човекът. – Можете ли да ме заредите с десет чужди езика?
- Вие само дайте списъка! – запристъпял нетърпеливо господинът от крак на крак, но лицето му си останало все така безразлично.
Както се уговорили, така и станало. Човекът си легнал същата вечер, а на другата сутрин се събудил и установил, че не само може да разбира, не само може да чете, не само може да пише, не само може да говори, но може и да мисли съвършено на всеки един от десетте чужди езика, които си бил пожелал да владее предния ден. Зарадвал се много и се приготвил да прекара в гордост, радост и богатство следващите десет години, които му предстояли или, ако трябва да се изразим по-точно: които му оставали.
За зла участ обаче, тези десет години се оказали кошмарни. „Защо си пожелах десет години живот! – разкъсвал гърдите си човекът през всеки един ден на всяка една от тях. – Да бях проговорил двайсет езика и в същия миг да бях умрял с ведра усмивка на благородното лице. А сега? Защо си пожелах този кошмар, защо си пожелах този пъкъл на земята!“. Работата била такава, че още в началото на първата година, докато превеждал на една секретна шпионска среща от арабски със смислови оттенъци на пущунски в една негова особено рядка разновидност, човекът бил отвлечен от разузнаването на Северна Корея с подозрение в тежък шпионаж в полза на Съединените щати. Така човекът попаднал в чудовищен севернокорейски затвор, където се гаврели с него и всячески измъчвали не само тялото, но и душата му. Е, имал и той някакви човешки права. Но тези права се свеждали единствено до правото му да ползва библиотеката на затвора. За още по-зла участ обаче, в тази иначе богата библиотека, всички книги били на корейски език, известен още като „хангунгмал“, а пък хангунгмалът не бил сред онези десет езика, които преди десет години човекът, който мечтаел да стане полиглот, си пожелал от непознатия господин с безразличното лице.
Каква е поуката ли? В тези неща поука няма. Наздраве!

1 коментар

  1. sami
    5 май, 2013

    Внезапно се почувствах като прототип на лирическия герой , което естествено е пюрли коинсиденшъл, но пък се сетих за една друга скала ди валори, изнесена наскоро от един известен актьор: “повечето от парите, които съм изкарвал през годините съм ги давал за алкохол, наркотици, леки жени и комар, но се е случвало и да ги харча за глупости”

Коментирай