Warning: ob_start(): non-static method wpGoogleAnalytics::get_links() should not be called statically in /home/notaysca/public_html/c2h5oh.org/wp-content/plugins/wp-google-analytics/wp-google-analytics.php on line 245
Офшорната партия и човекът на Пàвлов | Алкохол

Офшорната партия и човекът на Пàвлов

Имаше в София една много готина компания, но никой не помнеше през коя година. Бяха все инженери, състуденти и състудентки, които даже се бяха изпоженили помежду си. Събираха се два пъти месечно в „Под липите“ да хапнат и пийнат. На една такава сбирка по мистериозен начин се бяха появили Хер Дидев и Батко, без нито да са инженери, нито да са женени помежду си. По още по-мистериозен начин се напиха бързо и то главно Батко. За Хер Дидев отново остана горчивият жребий да действа от името на здравия разум и компромиса – тоест, бързо да извлече Батко на улицата, преди да се е сбил с някого. Казусът беше комплициран, тъй като се очертаваше побоят да бъде не само пиянски, но и богословски. Пълна изрусена инженерка вече никой не помни по какъв повод направи дълго и прочувствено изказване за живота, любовта и приятелството, в края на което отпи голяма глътка бира, оригна се и обобщи:

- Няма Бог!

- Как?! – сепна се Батко на милиметри от купата със салата, в която се готвеше да заспи. – Вие не вярвате, че Бог съществува?

- Не – отговори инженерката. – Не вярвам, че Бог съществува.

- Странно – унесе се в спомени Батко. – Познавах човек, който не вярваше, че съществуват Съединените щати. Беше убеден, че те са продукт на руската пропаганда, целяща да си създаде световен враг, към когото да пренасочи народните гняв и омраза, в случай че такива възникнат по някакъв повод. Човекът беше нещастен, защото ежедневно му се налагаше да търси сложни обяснения на очевидно прости явления. Например, откъде се взимат американските филми. За удобство беше приел, че източно от Австралия съществува тайна островна държава, която я няма на картите. Нарича се Съединени американски щати – точно както и измислената от Руската пропаганда държава, която иначе не съществува. Именно в тези Съединени американски щати, а не в измислените, се произвеждат и всички американски филми. Просто единственият поминък на коренното население там е киното.

Русата инженерка изсумтя като кит и каза, че това са пълни глупости. Батко пък ѝ отговори, че е друсла, което накара мъжа ѝ – също инженер и не по-малко пиян от Батко – да скочи с нож в ръка. Въпреки че ножът беше малко и тъпо десертно ножче, Хер Дидев хвана Батко под мишниците и го повлече навън, мънкайки някакви извинения.

На улицата Батко се окопити и рязко се отскубна от обятията на Хер Дидев.

- Мога и сам!

- Да отидем някъде да изпием по кафе – предложи вечният миротворец Хер Дидев. – Да се поосвежим…

- Защо не? – прегърна идеята Батко. – Кратуните изобщо не са далеч.

- Как да не са, бе Батко! Ние сме при Радиото, а Кратуните са на Съдебната палата.

- Е? По Графа, по Графа и хоп: при Странджата!

- Както кажеш – въздъхна Хер Дидев.

От дългата разходка в студа и двамата изтрезняха. Странджата ги посрещна с бащинска топлота и като ги видя такива намръзнали и махмурлии, мълчаливо тури пред тях едно кило червено вино. Когато сложи и купа с кисел чесън и люти чушки от каца, първоначалното намерение за освежаващо кафе посърна и гузно се сви в ъгъла.

- Между другото – вметна Батко, – аз изтрезнявам много бързо. Мога да се напия и да изтрезнея по три пъти на ден.

Странджата поцъка с език в израз на неподправено уважение.

- И знаете ли защо е така, господа? – попита Батко.

Хер Дидев и Странджата не знаеха.

- Защото произвеждам качествена алкохолдехидрогеназа в големи количества.

- Какво произвеждаш? – недочу Странджата.

- Алкохолдехидрогеназа. Това е ензим, който превръща алкохолите в алдехиди. Тогава се намесва алдехиддехидрогеназата.

- Не е за мен това! – махна с ръка Странджата и се скри в кухнята.

- Ще ядете ли нещо? – долетя оттам гласът му.

- Няма, Странджа. Преяли сме – отговори Хер Дидев. – От маса ставаме. Пък и нали дойдохме уж само за кафе.

- Имам много хубава свинска плешка…

- Тъй ли? – оживи се Батко. – Я нарежи половин килце на жулиенчета и го хвърли за малко в тигана с пресни чушки и много червен пипер!

- Бива! – долетя отново откъм кухнята и се чу тракане на посуда.

- По отношение на напиването и изтрезняването аз съм като човека на Павлов – върна се Батко на предишната тема.

- Кой е този човек? – любезно се поинтересува Хер Дидев.

- Той е нещо като кучето на Павлов. Нали знаеш за кучето на Павлов?

- Знам, разбира се.

- Взимаш едно куче – въпреки всичко реши да припомни Батко – и всеки път, когато му поднасяш храна, светваш и лампа. При вида на храната кучето започва да слюноотделя, още преди да я е захапало. Така правиш в продължение на няколко седмици. След това, ако запалиш лампата, дори без да дадеш храна, кучето пак слюноотделя. Нарича се условен рефлекс.

- Тъй, тъй…

- По същия начин и с човека на Павлов. Взимаш един човек и всеки ден му даваш ракия. Палиш и лампа. След няколко седмици, дори и без ракия, човекът при запалване на лампата ще отделя алкохолдехидрогеназа.

В този момент в Кратуните влезе Джовани. Хвърли палтото на закачалката и си взе бира от хладилника.

- Ще се прави нова партия – каза докато сядаше на масата при останалите.

- Пак ли? – погнуси се Батко.

- Каква?

- Дясна.

- Ясно…

- И кои ще я правят? – попита Хер Дидев.

- Обичайните заподозрени – отговори Джовани.

- Скоро ще ги бият с камъни – горчиво поклати глава Батко. – Трябва да променят закона за политическите партии, за да може да има партия само с един човек, който да е лидер и членска маса едновременно. Така няма да може да се люспи.

- Ще може – възрази Джовани. – Нарича се раздвоение на личността. Да се отлюспиш от себе си…

- Е, вие какво искате, какво значи обичайните заподозрени! – опита се да защити политическия модел Хер Дидев. – Партиите трябва да се правят от доказани политици, а не от авантюристи, хванати от улици и от площади.

- Тогава как ще влизат в политиката нови лица? Това, твоето, прилича на европейското финансиране – помощ за стартиране на бизнес могат да получават само фирми с оборот пет милиона за последните три години.

- Така никога няма да се оправим – тъжно поклати глава Джовани.

- Така няма – удари с юмрук по масата Батко, – на има и други начини!

- Какви?

Батко отпи голяма глътка червено вино и реши да импровизира:

- Порочният кръг на политическата нелегитимност може да се разкъса с прост, но елегантен законодателен ход. Само трябва да се разреши и партиите да могат да се регистрират в офшорни зони като търговските дружества.

- Да има офшорни партии?! – ужаси се честната душа на Хер Дидев.

- Защо не? – предизвикателно се изпъчи Батко, а Странджата, изтълкувал тази поза в смисъл че му се е допило коняк, побърза да донесе цялата бутилка.

- И какво ще е различното? – поинтересува се Джовани.

- Как какво! На първо място никой няма да знае кой е лидерът. Може за бъде всеки, може да бъде даже компрометирана личност, която е губила избори, крепила е продажно малцинство в парламента, люспила се е, номадствала е, давала си е гъза и е препускала по целия идеологически спектър от крайно лявото до крайно дясното. Ако партията е офшорна, тя ще се представлява от някоя адвокатска кантора, която няма да има нищо общо с политическите страсти. Второ, офшорната партия няма да има парламентарна група. Ще има прокурист, упълномощен да гласува с еди-колко-си гласа, колкото там депутатски места е спечелила офшорната партия. Точно както се прави на общо събрание на акционерите, когато държавата е мажоритарен акционер – праща се юрист с пълномощно от министерството-принципал. Ако въпросната офшорна партия получи парламентарно мнозинство и състави правителство, то вместо министър-председател ще управлява синдик, назначен от кредиторите.

- Но как ще се прави предизборна кампания без лица? – недоумяваше честният Хер Дидев.

- Лица ще се наемат от агенции за манекенки и фотомодели. Народът ще им се радва повече.

- А как ще агитират, как ще обясняват, как ще отправят посланията?

- Ти познаваш ли някого, който се интересува от посланията? – контрира Батко.

- Не – тъжно призна съкрушеният Хер Дидев.

- А ако офшорната партия спечели местни избори? – попита Джовани. – Кои ще са кметовете?

- Ще се назначават. По същи начин, по който ще се назначават и министрите, ако офшорната партия спечели парламентарни избори. Ще се обяви конкурс, ще се явят специалисти с разработени концепции, ще се изберат най-добрите и с тях ще се сключат мениджърски договори. Няма да могат да взимат никакви решения извън длъжностните си характеристики и при издънки ще бъдат уволнявани по трудовото законодателство.

- Че то ще излезе – почеса се по главата Джовани, – че няма да е толкова лошо да се въведат офшорни партии. То и сега не знаем кой точно кара влака и това е източник на известно напрежение. А тогава ще е редно да не знаем, такъв ще е добрият тон. Фактическите собственици на властта ще бъдат и юридически такива.

- Добрутро! – напълни чашата си Батко.

В това време, понеже беше започнало да се мръква, Хер Дидев стана и светна лампите.

- Ох! – изстена Батко и се хвана за корема.

- Какво има? – разтревожи се Джовани.

- Стегна ме черният дроб. Започнах да отделям алкохолдехидрогеназа.

- Моля?

- После ще ти кажа – прошепна Хер Дидев и добави по-високо: – А Съединените щати съществуват ли?

- Не, разбира се! – възмути се Батко. – Нали ти обясних откъде идват американските филми?

Странджата се появи с голям цвъртящ тиган и после всичко утихна.

 

4 коментари

  1. Христо Димитров
    31 яну, 2016

    Хе, за тия ензими преди кажи-речи трийсе години по БНТ имаше детско предаване. Ензимите обясняваха за алкохола, като цялостното послание беше, че да се пие не е хубаво. Твърде е случайно, за да е съвпадение, според мен авторът на текста е имал пръст в онова предаване:)

  2. Сами
    31 яну, 2016

    бях се позатъжил малко заради дългата безалкохолна зима

    • Томи
      3 фев, 2016

      Каква зима, 2 зими бяха, едвам устискахме :) ! Дано автора да пуска по-често. Гениален е.

  3. Учителя
    18 мар, 2016

    И аз се бях затъжил…сега си чета с голям кеф :)

Коментирай Учителя