Борбата с бедността

Ето че бедността споходи и нашата горда, весела и безгрижна компания. Споходи ни като капризна и зла бабичка, като кисел синдик на фалирала фирма, който още във въздуха улавя всяка радост и я прибира за себе си, преди да е стигнала до душата ти. Далаверата вече не течеше такава, каквато беше текла. Земите, които бяхме купили за толкова много пари, сега бяха пущинак. Срамувахме се, че се бяхме поддали на истерията и на...

прочети

Кратка история на Македония

Преди няколко седмици Цъфи Либерало ни показа от мобилния си телефон трейлъра на някакъв македонски филм, а пък ние от благодарност му показахме няколко литра червено вино от Ивайловград и свинско джоланче на фурна. Бяхме се събрали в нашата ложа или, както е познато на ограничен кръг абсолютно деградирали чревоугодници – „Кратуните” – малко заведение недалеч от съдебната палата, докоснато от божествено вдъхновение...

прочети

Хей тамо лодка

Батко гледаше през щорите как ноемврийското слънце си играе с жълтите цветове на някакво малоумно растение, което беше решило да цъфти точно по това време на годината. Лъчите му (на слънцето, а не на Батко, нито пък на растението) сякаш бързаха да влязат в стаята, защото дори на тях вече им беше хладно навън. И както бързаха, препъваха се о ръката на Батко, която държеше тумбеста чаша с коняк, огромна като кълбото на някоя...

прочети

Война на световете

Официалното откриване на зимата е отговорен ритуал и всяка година му се отделя особено внимание. Ето защо и тази, може би последната цяла година в историята на безгрижното човечество, годината преди фаталната 2012, когато праведните и енергийните ще се възнесат, а пияниците ще останат да гният тук, в люлката на алкохола, бяхме седнали в „Сълзата на Джовани” да изпратим лятото и да отбележим ключовия преход между бялото и...

прочети

Принципът на полезността

Започнах да чета на глас: „Дани Митов по цял ден огъваше винкели с голи ръце и пиеше само керосин, но този път си беше поръчал студено просеко Конеляно Валдобиадене от Тревизо, което замезваше с мариновани зеленчуци, прошуто и царевично хлебче, топнато зехтин и балсамов оцет по стар селски обичай. Това простичко действие се развиваше в Тратория дел Кампацо на Виа Фарини 82 в Модена – една от кулинарните перли на Емилия...

прочети

Стрелба по колоездачи

Улица „Хан Аспарух”, която започваше от Петте кьошета, минаваше покрай градинката на „Св. Георги”, продължаваше отвъд „Витошка” покрай магазина на „Розентал”, за да пресече малко по-късно „Раковска” и да свърши при ресторант „Манастирска магерница”, който се помещаваше в бившата къща на д-р Кръстев от кръга „Мисъл”, беше деформирана и изцъклена като в кълбото на гадателка през оптическия мерник, през който Батко...

прочети

Да оцапаме България за един ден!

- Сервитьорю клет! – провикна се Батко. – Двайсет и четири къси кафета в пластмасови чашки за вкъщи! Сервитьорът Филип запристъпва смутено от крак на крак, мъчейки се да формулира отказа, който ужасяващите обстоятелства го принуждаваха да даде на Батко. Енотека Уно, на чиито втори етаж, точно под стената с бутилките, се беше разположила компанията, предлагаше почти всички познати видове кафе, но нито един от тях – в...

прочети

Ръчичка или кълка?

Тази сутрин отидох в офиса и още от вратата ме домързя да се качвам на горния етаж и затова седнах на един посетителски стол в стаята на графичните дизайнери. Графични дизайнери там нямаше, защото ги уволних преди време, но пък бяха Борчо и Иван Транспортера. Мъчеха се да прогонят октомврийския студ с някакъв климатик и горе-долу успяваха, поради което в стаята беше уютно, поради което пък на мен ми се допи бира и ми стана...

прочети

Ранна следобедна закуска за мъже

В два и половина следобед Батко дойде у дома. Или може би трябва да кажа „дойде вкъщи”. Спорът за употребата на тези две обстоятелствени пояснения се свежда до това дали да се пишат слято или разделено. Имаше един професор, известен с изключително дебелашкото си чувство за хумор и своя неутомим копнеж по студентките, според когото „вкъщи” следва да се пише слято, но „у дома” е правилно да се напише разделено. Моят...

прочети

Градска чест от Маскани

При летящата врата на стълбището Джовани се сблъска с Васко-Праско – съсед, с когото бяха израснали заедно. Васко беше наследствен реститут и се издържаше единствено от ренти. Безполезния си живот осмисляше с помощта на малко грацилно кученце с дълги бели косми в ушите и розов нос. Това кученце той носеше на ръце през онзи ден, а брадичката му трепереше от обида и огорчение. - Какво се е случило? – попита Джовани. - Току що...

прочети