Клиника „Менгеле”

Тъй както има рекорди на Гинес, така трябва да има и книга, където да се събират абсолютните постижения във всички области за всички времена – каза Батко и продължи да развива идеята си: – Ето, това, което правим сега и тук, трябва да влезе като Ultimate-свиждане при болен и да бъде описано елемент по елемент: гръцка мусака с патладжан и картофи; г ювеч от свинска плешка с испанско вино Pisquera; накрая италианско вино Rosso di...

прочети

БГ-Батко или “Червото на Мьобиус”*

* Лента на Мьобиус – тримерна конструкция (лента), която се усуква по дължина на 180 градуса и след това двата ѝ края се слепват, така че лентата има само една страна, въпреки че е тримерна. Тази форма има само един ръб и една повърхност, на която не съществуват посоките ляво и дясно. Лентата на Мьобиус може да бъде боядисана с четка, без тя да се вдига от повърхността й. Ако я разрежем по осевата й линия, вместо две ленти на...

прочети

Има ли Батко сърце

- Това е Батко – с обич каза Теодор, братовчедът на Милен. - This is Big Brother – преведе Милен на опърпания английски инвеститор, който беше дошъл да купи няколко от къщите ни до голф игрището в Долна Баня и да ги препродаде на свои сънародници-балъци за повече пари. По този случай ние го бяхме завели на обяд в „Континентал плаза” – едно от двете в общи линии недодялани, но претенциозни заведения на Оги Мучанов. Другото беше...

прочети

Крадете данъци!

- В интерес на истината – казах и отпих глътка планинарски Глен Елджин сингъл молт 12 от плоската си титаниева манерка във вътрешния джоб на сакото – Мария Мургина е една доста сексапилна жена. - Ти си луд! – заклейми ме Теодор, братовчедът на Милен. - Не, може би само малко извратен – оправдах се аз. Всъщност скиор беше само Милен и по тази уважителна причина не беше с нас в онова по всеобщо мнение долнопробно заведение на...

прочети

PR, бой, протести…

Днес пред парламента пак се сбиха. Ултрасите разкъсаха огражденията и започнаха да ритат полицаите. Хвърлиха бомбички. Замириса на сяра. Жандармеристите заблъскаха по щитовете и се врязаха в тълпата. Калната киша опръска протестиращите. Те се огънаха и хукнаха на всички страни, включително и по посока на ул. „Цар Иван Шишман”, посока, по-известна като „опашката на коня”. Теодор, братовчедът на Милен, свали театралното...

прочети

Коктейл “Трамвай” с малко торта

- Думата „тенис” не се употребява най-често от тенисистите, а от хората, които продават тениски – установи Батко Светльо, – защото ние играем тенис през ден, а търговците продават тениски всеки ден. Освен това изобщо няма да се учудя и ако се окаже, че думата „Япония” употребяват пак същите тези хора, които употребяват най-често и „тенис”, защото почти винаги на сергиите освен тениски се продават и джапанки. - За да ни...

прочети

Пали автобуса!

Батко затвори телефона и мрачно пророни: - Изхвърлили са Велизар. Сега кой ще ни дава евтини служебни абонаменти! Цялата компания се потресе. Макар и не особено услужлив, Велизар Стоилов помагаше от време на време за паркиране в синята зона и при дребни конфликти със служителите на „Паркинги и гаражи”. - Не ми се мисли! – каза Милен и си поръча още едно уиски, в случая малъкBalmenach 12. Има хора, които в Швейцария биха пили само...

прочети

Предизборно почистване на тоалетните

- Има два вида удоволствия – каза Батко Светльо, докато обезкостяваше говеждата опашка, за да я сложи по средата на масата, където седяхме заедно с Теодор, братовчеда на Милен, Милен и Хер Дидев. Заведението беше в самия център на Мадрид и от улицата трудно можеше да се предположи, че има нещо. Само някакво барче, където някакви хорица изпиваха на крак някакви сервеситки*. Обаче влезеш ли навътре, както в повечето стари...

прочети

Куверт за храма

Бяхме станали от масата си в „Капитан Дрейк” и бавно се изнасяхме по посока на ресторант „Корона”. В „Капитан Дрейк” изпихме по няколко аперитива, докато чакахме Батко да пристигне от Поручик Чунчево. Бяхме базирали щаб-квартирата си в хотел „Мистрал” в Балчик. Всяка година прекарвахме поне по един майски уикенд в този град, не защото беше далеч, а защото нашият приятел Миро държеше там яхтата си. Този път обаче Миро...

прочети

Вот на съмнение

Брат’чедите Теодор и Милен внесоха вот на съмнение. Това според тях било нещо средно между вот на доверие и вот на недоверие, тоест все неща, които не минават, но пък е добре да се внасят,  защото дават повод да се говори както по наболели въпроси, така и по принцип. Тоест вотът на съмнение не е като кредита на доверие (credo=вярвам), който е обикновена тавтология, както впрочем имемориалният паметник (memoria=памет). За разлика...

прочети